Въвеждането на HACCP е част от изискванията за регистрация на заведение за обществено хранене, включително изисквания за откриване на кафене, ресторант, дюнер и т.н. Главната задача на тази система е да се елиминира вероятността от замърсяване на храната.
Рисковете за замърсяване на хранителните продукти са разделени в няколко категории:
биологични, химични и физични. Към тях се причисляват например наличието на бактерии, замърсяването с почистващи препарати или попадането на физически обекти в храната, които компрометират безопасността и качеството й. Ограничаването на опасностите е възможно благодарение на техния анализ, стриктния им контрол, определянето на конкретни граници и стойности и възможността за нанасяне на корекции. Всички тези процедури са част от една ефективна HACCP система.
Изискванията са най-стриктни и обширни за производителите на хранителни продукти, защото при тях е нужен непрекъснат контрол на производствените процедури и на местата, на които се осъществяват те, за да се отстранят всички евентуални предпоставки за възникване на опасности.
Изискванията за откриване на заведение, в това число изискванията за дюнер и ресторант, са за по-всеобхватен контрол. Това се налага заради разнообразното меню и многобройните видове сурови храни и приготвени ястия. Ако собственикът или управителят на заведението вече е установил отлична хигиена, а персоналът е обучен да следва добрите хигиенни и търговски практики (система засамоконтрол), HACCP системата е въведена до голяма степен. Единственото, което се налага в този случай, е документирането на системата. Според законовите наредби е необходимо документирането на всички действия и мерки, които са предприемат, за да се обезпечи сигурността на храната. Доста собственици на обекти за хранене решават да водят формална документация, но това неминуемо ще се отрази на качеството на храната и на нивото на обслужването.
Практическите фази на HACCP са няколко: в първата фаза се осъществява подробен анализ на процесите, хигиената и последователността на процедурите. Втората фаза включва откриване на вероятните рискове, местата, на които е възможно да се появят те, както и момента на проявяването им. Третият етап е свързан със създаването на определени мерки за контрол на рисковете, за да не се допусне замърсяване на хранителните продукти. Четвъртият етап включва документиране на наблюдението и контрола, за да се проследи кой и как осъществява проверките.
Срокът за въвеждане на HACCP варира, но обикновено прилагането на система се осъществява за период от седмици до няколко месеца. Това зависи от готовността на дадения обект, наличния персонал и оборудването.
Въвеждането на HACCP плана е свързано с разходи за качествено оборудване на обекта в съответствие с нормативните изискванията и със създаването на изискваните процедури, мерки и обучение на персонала.